Във тихата безчувственост на дните,
потапям се във бурите,сълзите,
и сладка болка преосмисляше бедите.
Сърцето свило се на топка и мълчи.

а любовта прегърнала ме не горчи.
Тя буди сетивата,живот дарява,
по пътя ни следа оставя и,
ако няма болка ,страст- няма нищо

и всичко стойностно е веч излишно,
почукала е самотата на моята врата
и туй което изживяхме е миг от вечността.
Тя вечно ще стои на прага,

окъсана,одърпана с ранени сетива,
свалена птица с разкъсани крила,
безмълвен,съдник на живот,
загубил своята неземна красота

и тази болка е бездушна и различна,
тя черпи сили от самотата и скръбта,
а някак сладка , озарена и различна
е болката на любовта!