Колко хубаво беше при Тошо,
границата пазеха не лошо,
а който дръзне да я премине,
може куршум да го надмине.
Този който е уцелил мишената,
се изтрясква на мизансцената,
получава седем дни гарнизон,
да си почине у дома,като барон.
Хрупахме ябълки цяла зима,
правехме компоти,кой парички има,
а най-добре бяха селяците,
защото мама и тате хранеха веселяците.
За Нова година получавахме банан,
като изгладнял  наказан павиан
и по някой портокал и маддарина
за децата от детската градина.
Ходехме на летни бригади,
работеше се безплатно и нямаше огради,
затова отворените  разтропани мадами
се връщаха в корема с готови оригами
и цялото семейство се тръшна и засрами.
Имахме страхотни оръфани магистрали
и пътувахме от Пловдив до морето
8 часа с известно разрешено либрето
на най-известната по света Лилето.
Няма Битълс,няма Смоки,нито рок,
те са капиталистически смог.
Тошо ядеше отбрани храни
дори,когато Чернобил ни порази,
а ние хрупахме марули и лук
и друг отровен,убийствен зеленук.
След това,аборти,увредени деца,
но за това пълна тишина.
За коли чакахме по петнадесет години,
за апартаменти ,като послушни гадини
я  се сдобием я не, по-добре всеки да умре,
после ни приравниха парите,хиляда към едно
и пихме студена вода заедно.
Книгите криеха под тезгяха,за
свои хора ги държаха,изобщо
всичко беше за наши верни другари,
крили се по паланки,кой където свари
и сега като охлюви след дъжд,
вадеха рогите и зовяха за мъст.
На краката слагаха печати,
защото полите са къси и развратни,
за широки панталони изключваха
и в черен списък те включваха
и после нема характеристика,
няма университет,защото с буква Ж
са с вечен  наследствем приоритет
и така умните,дейните са отвън,
а тъпаците нямат ум и боязън,
и са като вечен банан не нарязан.
Построихме социализъма с пот,
работехме за слава ,като малоумен идиот,
 асега им го дадохме да крадат
да влачат ,да убиват и да мълчат.