Разкъсана в стъклото се блъскам,
като птица погрешка нацелила стаята,
искам навън да изляза,изхвъркам,
но не мога и болезнено кая се.

  Крилата ми счупени,кой ще оправи,
или със ножицата ще реже от дъно
и чудя се дали ме жестоко наказаха,
или съвестта им така повеляваше,

  а после искаме да изгоним дявола,
вселил се в душата уродлива на всеки,
лъжата обаче след време изчерпва се,
а кръвта по ръцете ще стои навеки.

  Към небето молитви вечно отправям,
всеки ден свещички,кандило запалвам,
и дано Господ чува всеки съгрешавал
и душата му черна би утешавал.

  Все съм виновна,обвиняват ме всички,
съдят ме с тяхното гнило мерило,
от нищото изскачат вини мънички,
а аз съм сама сред това гъмжило.

  Ще намеря сили да се откопча,изляза
дори без крила,без сили и вяра,
но винаги ще помня тези уроци,
заливащи ме,като мътни потоци.

  Може би някога ще простя,ще забравя
премълчаната,зловеща истина,
от паяжината на времето ще направя
люлка и живота ще продължи Воистина!

Много болка и култивирана от нея сила носиш в себе си. Тази сила ще излекува крилата ти и пак ще летиш.
Много светлина ти пожелавам!