Постинг
30.11.2013 10:12 -
Да натъпча главата си със спам
Автор: marmota
Категория: Поезия
Прочетен: 625 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2013 10:23
Прочетен: 625 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 30.11.2013 10:23
Защо със думи ме изгаряш?
Защо свещта във мен догаряш?
Защо със всеки тон мажорен
денят ми става мрачен,морен?
Душата ми ти палиш без кибрит,
остана само въглен скрит.
Запазих много мъничка искра,
в пожара на живота всичко изгоря?
И мрак и пепел ,и догарящи сърца
са пръснати там долу в пепелта,
ранени гърчат се в прибоя,
загубили борбата и покоя.
Защо сърце си тъй непримиримо?
Защо си тленно ,уязвимо?
Поспри,не колабирай в тая буря,
бих искала намордник да ти туря.
Да се разлей по мене топлината,
изпращана от Бог и небесата.
Да ме докосне по челото,по лицето
и да погали с обич в миг сърцето.
Бих заменила спомени и мисли,
бих дала черните си листи
на някой мръсен уличен казан
и бих натъпкала главата си със спам.
Защо свещта във мен догаряш?
Защо със всеки тон мажорен
денят ми става мрачен,морен?
Душата ми ти палиш без кибрит,
остана само въглен скрит.
Запазих много мъничка искра,
в пожара на живота всичко изгоря?
И мрак и пепел ,и догарящи сърца
са пръснати там долу в пепелта,
ранени гърчат се в прибоя,
загубили борбата и покоя.
Защо сърце си тъй непримиримо?
Защо си тленно ,уязвимо?
Поспри,не колабирай в тая буря,
бих искала намордник да ти туря.
Да се разлей по мене топлината,
изпращана от Бог и небесата.
Да ме докосне по челото,по лицето
и да погали с обич в миг сърцето.
Бих заменила спомени и мисли,
бих дала черните си листи
на някой мръсен уличен казан
и бих натъпкала главата си със спам.
Вълнообразно
