Беше есен
в душата ми зима,
дъжд валеше,
чадъра до мен стоеше.

 Сълзите солени
дъждът отмива,
очи замъглени
мрака прикрива.

Отчаяние бавно
пълзи към душата,
без път и посока 
се люшка главата.

 Ела,и спаси ме
мое мило момче
ела,подари ми
твоето сърце.
,