Постинг
26.05.2019 11:46 -
Съвест
Автор: marmota
Категория: Поезия
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2019 11:47
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.05.2019 11:47
Напоследък с моята съвест
се разхождам и
към нея подхождам,
като към болен,
понякога готов да мъсти
от яд да вика и крещи,
да се крие зад лъжи,
друг път е добронамерен,
мил,щастлив,умерен.
Правя и компреси,
давам и вода,
но тя не приема
тези блага!
Простирам я вън
да вземе въздух,
да се проветри,
стари грешки
да преосмисли
и сама да си прости.
Водя я в дъжд и сняг,
да я наквася
с божията благодат,
и от смрадлив склад,
да я превърна в палат.
Палат в който
никой не греши,
а злото без сила
в ъгъла скимти.
Искам да си простя!
Ще се моля,
ще се смиря
и към по-добро
ще се стремя.
Осъзнавам своите
грешки,но назад
няма път познат.
Той е само напред
и дано съвестта ми
вече да е в ред
и да не бродим ,
като чумави
в този свят проклет!
се разхождам и
към нея подхождам,
като към болен,
понякога готов да мъсти
от яд да вика и крещи,
да се крие зад лъжи,
друг път е добронамерен,
мил,щастлив,умерен.
Правя и компреси,
давам и вода,
но тя не приема
тези блага!
Простирам я вън
да вземе въздух,
да се проветри,
стари грешки
да преосмисли
и сама да си прости.
Водя я в дъжд и сняг,
да я наквася
с божията благодат,
и от смрадлив склад,
да я превърна в палат.
Палат в който
никой не греши,
а злото без сила
в ъгъла скимти.
Искам да си простя!
Ще се моля,
ще се смиря
и към по-добро
ще се стремя.
Осъзнавам своите
грешки,но назад
няма път познат.
Той е само напред
и дано съвестта ми
вече да е в ред
и да не бродим ,
като чумави
в този свят проклет!
Няма коментари