Под тепетата на Пловдив
се потопихме в един миг
от вечността,
в едно изкуство
мистично и непознато,
докосващо с мъдростта,
разкриващо ни фалша,
силата на духа,
и необятните стремежи
на мисълта,достигнала
такива висоти,приближила
се до Божествените светлини.
С мълчание и музика
дервиша ни разказа,
как човек се създава,
извисява и твори,
как бурите на живота
убиват неговата вяра
и безброй мечти,
как се ражда злото
и се забива като кинжал
в нашите души,
създава противоречия
и безброи войни,
как душата стене
и се гърчи попаднала
под ударите на
много стрели,
разкъсана се лута ,
нищо не може да промени
и само със силата на Бога
все повече се върти,
разпръсква любовта
и с огнен безумен танц
покорява нас и света.
Със силата на музиката,
и танца дервиша
се издигна над нас,
летеше като птица
пусната на свобода,
която докосна всеки,
със своята любов,
подари радост на немия,
на слепия,на унилия,
на талантливия и
завинаги ще се върти
в нашето съзнание
раздаващ себе си и
своята любов и страдание.

Искрено се възхитих-имало още истинска поезия!

Оставете МАРМОТА на мира ...

Малко подкрепа ми беше нужна!