Път
Безкрайни битки,
много раздели,
високи цели
с хора на път поели.
Път дълъг и труден,
от скат,на скат,,.
Вървиш наведен
с прегънат врат.
Ту близо си го небесата,
за малко пипаш синевата,
ту падаш вдън земя
забравил своята същина.
Опората ти е във дните,
да сбъднат някога мечтите
и пак вървиш,вървиш,
и неуморно се стремиш.
Край стръмен бряг
оставяш радост и печал,
край бистър ручей
мъка си разлял.
Любими хора
чезнат в мрака,
оставящи ни само сянка
надничаща зад храсталака.
Оставяш всичко що си ти,
оставяш своите мечти,
любов и радост, и тъга
заровена в калта.
Сърцето всяко място приютява,
душата безпристрастно го дарява
с обич,топлина ,надежда,
която далеч те отвежда.
Пред всеки криволичи
безкрайна пътека,
и от завой, на завой,
те очаква хлад ,или зной.