Зад нас!

Зад нас е всичко само спомен
и отлетява ,като кратък сън,
очите плачат за миг забравен,
и все тъй тихо,тихо е навън.

Природата прощава ни с утеха,
покрива ни със паяжина и листа,
а дните минаха и много взеха,
оставиха ни само смут и празнота.

Съдбата ни догонваше във крачка,
и чувахме безумният и смях,
за нея сме поредната играчка,
изгубена,облечена във грях.

Остава всичко тук в една сълза,
любов,омраза,злоба и тъга,
извираща от мъка,потънала в прахта,
когато вече излитнала е нашата душа.

В последният си миг обхождаме Земята,
самотни пасажери на потъващ сал,
зад нас се губи някъде тъмата
и пътя по ,който всеки е вървял.

Здравей, marmota. Символично казано не трябва да се обръщаме назад, а да гледаме напред. По друг начин представено трябва да гледаме назад какво сме оставили, защото после други ще гледат и преценяват.
Поздрави!