До кога ли ще бродя по теб,
моя грапава дива пътечке?
Ти все над урви ме водиш,
душата ми искаш да поразходиш,

а тя се свива в черупка,
на стар охлюв е грапава дупка,
пари я слънцето щом се подаде,
живота къде ли ще я заведе?

Нозете ми вече са в кървави рани,
съкаш години в окови са оковани,
спя самичка в мечи хралупи,
а душата ми от дивотия се пречупи,

но ти моя стръмна тясна пътечке,
ме водиш и в свят красив на сърнички,
сред цветя и чуруликащи птички
и безброй работливи пчелички.

Твоят край на върха ще лежи,
където орлите не леят сълзи,
любовта край нас ще лети,цъфти,
а слънцето с ласки ще ме съживи.

Сама пътечке по теб поех,
сама ти дадох душата си,
сама със демоните си се борих
и сама ще убия страховете си.