Душите на близките ни изчезват,
една след друга,загубили боя,
със болка ни наказват,пронизват
и отлитат самотни,страхливи в покоя.

Заключили са,скрили в сърцата си,
радост,мъка,любов и светли мечти,
живота им е прикрепил греха си,
от младост,глупост и лепкави мъгли.

Те ще получат своето причастие,
ще стоят смирени,пред вси светии,
ще отговарят за своето нещастие,
за лъжи,измами,изневери и магии.

Душите не са сами във всемира,
те живеят във човек и във звяр,
те никога сами не отлитат, умират
те са със някой добряк,или гадняр.

Душите се връщат,обикалят и търсят,
своята поругана,измамна истина
и в непрогледния хаос ще я намерят,
но столетията неусетно ще я погълнат.