Денят разтваря своя цвят,
тичинки ни посипва по лицето,
отвред се носи нежен аромат
и в миг събужда в теб детето.

Детето с волната,добра душа,
което ходи босо под дъжда,
съвети мъдри то не слуша,
не знае що е туй вражда

и облак бял протяга длани,
прегръща ни,лекува стари рани,
целува ни с лъчите си дъгата
и в миг забравяш за тъгата.

Цветенцата тъй нежно си шептят,
два гълъба на покрива си гукат,
отпред на тротоара мил човек,
подава ти прекрасен бял геврек.

Усмихнати са днеска всички,
големи,стари и мънички,
а въздуха е с феромони зареден,
докосва с обич всички в този ден!
Добро утро!