Наближат ли празниците и майките хукват,или по магазините за подаръци,или да правят фотографии на малчуганите и да запечатат завинаги специалните моменти.
Така и тази година се започна луда надпревара за създаване на хубави семейни спомени.Всеки ден наконтени,пременени,усмихнати,или разплакани- снимки до припадък.Идват преди няколко дни баща,майка и малко момченце изтупани, като грандове,лъснати отвсякъде,с една дума-баровци.Момченцето тихо се свило до майката,а тя разказва ,че имат по-голяма кака,вече студентка.Брамбазъка е изтърсака и наследник на гордият баща,който се усмихва самодоволно.
Пускаме осветлението,светват прожекторите в студиото,малкият се свива зад майка си,прави някаква уплашена физиономия и започва да крещи гледайки баща си:
-Ти си виновен за всичко!Не мога да те понасям!Излез веднага навън,махни се,ти виновен простак мръсен.Не мога да те дишам!Ти си виновен!
Майката се смее и за да успокои явно притесненото дете му обещава му ,че ще го заведе в Джъмбо и ще му купи всичко каквото поиска,но малкият продължава да крещи неистово обърнат към баща си.След около 15минути крясъци настъпи временно успокоение и успяхме да направим фотосесията.Майката за да разведри обстановката попита трябва ли да платят вредни на фотографката,за изнервената обстановка.Аз мисля,че трябва да се заплатят вредни на бащата.
А Вие как мислите? На следващия ден пристига друго семеиство.Майката с възел на гласните струни,правена и някаква медицинска интервенция, и има препоръка да не говори.
Бащата с напомпени мускули,явна мутра заема почти цялото студио,дава команди на малчугана и той безропотно изпълнява.Участието на майката в този театър се свежда до това да наблюдава безучастно.Яката на блузката на момченцето се беше изкривила и тя понечи да каже все пак нещо уж за добро,при което малкият
се обърна към нея и изръмжа:
-Ти нямаш право да говориш и да даваш мнение!Ти си жена и трябва да мълчиш!
Милата,тя и без това вече е наказана да мълчи,или може би Бог я е спасил от унижението