Какъв стана този живот?

Отрова навсякъде ни посреща,
не ни дават ни боб ни леща,
да не говорим за мармалад,
или за вкусен шоколад.
Стават все повече нещастните,
защото се увеличават човекоядните.
Как да определя тези хора,
като безчувствени животни от обора?
Като зли същества с черна душа,
или нямат съдържание в своята глава.
Къде ни изчезна състраданието,
кой ни човърка в съзнанието?
Изплюскахме всичко без куверт,
а любовта и чoвечността за десерт.
Наистина в тази вековна криза
на много обичта им се изниза,
а възвишените ни идеали
изпушиха като фалшиви кристали.
Какво ли ни впечатляваше,
като нямаше Рафаело,
бонбони Мерси и леки коли?
Черпехме се с лукчета , вафли
и халва,но имахме неопорочена душа.
От голямо разнообразие и изкушения
се изродиха човешките отношения.
Обичайте се, не се мразете!,
Никой не позлатил пътя към боговете!