Нашите спомени
са изживени страдания,
те ни преследват в нощта,
те са болки и разочарования,
изгарящи в огъня на пещта.
Надежди ,любов,мечти,
щастие замръзнало в ледове,
бездна в която душата трепти,
радост,понякога тъжна
погалила очите със сълзи,
любов стенеща,безметежна,
рееща се в гъсти мъгли,
кокиче разцъфнало в сняг,
ранена сърна в гората,
един постоянен бяг,
галопиращ човешки впряг,
в надпревара с времето,
в надпревара с нощният хлад.
Нашите повехнали спомени,
избуяват,витаят в нощта,
те са диаманти заровени
далеч,далеч от света.
Нощта запълзя към утрото,
прозореца се окъпа в лъчи,
птича песен деня огласи,
надежда нова за живот се роди!