Погледни ме с укоряващи очи,
но с усмивка блага ме дари,
налей ми едно бяло мартини
и болката в миг ще отмине.

  Взами ръката ми уморена,
приюти душата ми ранена,
събуди заспали чувства
и любовта ще бъде изкуство.

  Да помълчим прегърнати,
един към друг обърнати
със нежни думи да се наградим
любовта забравена да възродим.

От мнодо дни и много нощи
червей на рездялата ни гложде.
Да го оставим да дълбае,
друг път за себе си да очертае.

  Да го приспим с любовен елексир,
да полетим във приказен ефир,
където злобата е забранена,
а любовта за всички разрешена.