Затварям с трясък вратата
и до мен стои тишината,
вземам своята книга свята,

    Не помня вече твоите устни,
нито аромата на амброзия,
а бяха  дъхави и вкусни

 

 Прашни улици,
забързан град,
загрижени сенки

 
 
Залезът ме гали

 
Първи вариант
Усмивки,

 
 
Под тепетата на Пловдив

На поетите не им е лесно,
пишят всичко много честно,
лампата им вечно свети,

Мой роден край любим
аз нося те в сърцето
ти с дух неукротим 

 
Път
Безкрайни битки,

 
Веднъж учител помолил учениците си да запишат на един лист имената на всички хора, които ненавиждат.
След като направили това, учителят ги помолил на следващия ден да донесат по толкова домата колкото имена има записани на листчето на ...

 
Тук ли си моя мъко?-Излез,
отвън направи си навес!